Каква е вашата ютия вкъщи и представяте ли си, че някога може да бъде част от музейна експонация?
Първият на Балканите музей на ютията отвори врати в Пловдив на 21 ноември 2025 г.
Всичко започнало преди повече от 40 години с покойния вече художник Димитър Добрев.
„Вървейки по улицата, намира една стара въглищна ютия, изхвърлена отвън. Толкова му харесва фигурката на Атина Палада, която седи отгоре, че се впечатлява от красотата на това просто желязно средство“, разказва Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей в Пловдив.
Така Димитър Добрев започва да събира стари ютии. Колекцията му наброява над 1 200 екземпляра от цял свят. Сега те са част от първия балкански музей на ютията.
До средата на ХХ век най-предпочитани са въглищните ютии. У нас произвеждан е така нареченият „шведски тип“, който датира от XVII век.
„Пълна е с въглища, има скара, и винаги върху отворите има невероятни изображения. А тука виждате една ютия с бог Тор“, обяснява Грозделина Георгиева.
С ютиите не просто се гладели дрехи, те били част от украсата на дома. Снабдени с красиви орнаменти и фигурки. През XIX век се появява английският тип ютии, които приличали на параходи.
„Английският тип е с комин. Вероятно идеята за патента е дошла от корабите, които Англия произвежда, защото те наистина приличат на огромни кораби. Има канелюри по комина, винаги има някаква декоративна украса. Предимството е, че има повече въздух и жарта по-дълго време се разпалва. И второ, когато няма странични отвори, както е на другия модел, няма опасност да изскочат малки раздробени въгленчета“, обяснява уредникът на Регионалния етнографски музей.
Още преди 200 години в стария Пловдив местните красавици гладели роклите си с метални плочки.
„Пловдивските кокони дълго време гладят само с въглищни ютии или с плоски железа“, разказва Георгиева.